събуждаш се. дълго и продължително. колкото и да обичаш утрото не ти се иска да ставаш. знаеш, че започва поредния ден. срещи с хора - неприятни повечето, от които. отговорности. пътуване - дълго и продължително, изнервящо. първо сядаш в леглото. колко много ти се иска отново да си легнеш. и го правиш. знаеш, че не бива, но пък няма нищо по-хубаво от кратко излежаване в топлото лего, обгърнат от меките чаршафи. в старанието си да не заспиш отново, в един момент се усещаш как мисълта ти започва да мисли какво трябва да свършиш днес, опитвайки сe да си спомни отново това, което вчера така настоятелно си си втълпявал, че не бива да забравяш днес. стряскаш се."твърде рано е!" - казваш си. и започваш да мислиш какво ли да облечеш, от там се опитваш да си спомниш какво ще бъде времето днес. поглеждаш навън. пълно спокоиствие. колко ти харесва това. само да не беше обикновен делничен ден и ти да беше някъде много далеч от тук. "стига!" - казваш си заповеднически. трябва все пак да се държиш в правия път. мечтите са за когато имаш време. а сега нямаш. разтъпчваш се из вкъщи с гуреливите си, мигащи асинхронно, все още, очи. отиваш в банята. измиваш се и сякаш си нов човек. свеж, бодър, изпълнен с енергия. пиеш вода. отиваш и отваряш гардероба и се обличаш. закопчавайки ризата усещаш как сякаш си облякъл някаква странна ризница, която те прави нов човек. сякаш слагаш маска. знаеш, че именно с нея ще те видят всички днес. даже и тези, които не искаш да виждаш, но какво да се прави, нямаш избор. не може да отидеш сред останалите по небрежна фанелка и боксери. именно онези, съпреживели всичките ти сънища и, които вероятно помнят много повече за тях от самия теб. приготвяш всичко и си готов да излизаш. слизаш по стълбите; отключваш вратите машинално, с неприязъм. тръгваш по улицата и за момент пак се размечтаваш, но отново бързо влизаш в час, защото трябва да поздравиш съседите. крачиш и се чувстваш окрилен, макар и окован. окован в едно ежедневие, което дори ти харесва, защото то е твое и то е такова каквото ти си го направил - ако си имал умът, енергията и късмета да бъдеш себе си въпреки маските, които сменяш постоянно според ситуацията. ето това се нарича да превърнеш задължителното в нещо приятно. или поне в не толкова неприятно.

трябва да си откривател. трябва да си проницателен и да се научиш да виждаш. трябва да имаш нагласата, да имаш желанието да съзираш малките неща. те са толкова много. най-монотонното ежедневие може да се превърне в едно всекидневно разнообразие. ходиш и гледаш и си мислиш; изследваш и откриваш.

махаш с ръка, маршрутката спира. сядаш на последната седалка до прозореца. пускаш си музика. и започваш да зяпаш през прозореца.

всеки ден в тази маршрутка пътувате едни и същи хора. за всеки от тях имаш впечатление, спрямо вида му и детайлите и различните интересни или характерни неща, който си видял (открил) в него. те се качват един по един. на едни и същи места, всеки ден. очите са еднакви, но погледите са различни. гледаш ги и започваш да си мислиш - за тях, за себе си. любопитстваш за техния свят, но не питаш - само гадаеш. и се научаваш да виждаш малките неща, някои от който говорят много.

зяпаш през прозореца и виждаш едни и същи улици, сгради. но всеки ден виждаш нови и нови детайли, които след време ще забравиш, за да откриеш отново.

една цикличност, в която живеем между събуждането и заспиването. в един свят, които се намира между мечтанията и реалността. изграден от преходни, повтарящи се неща. ние сме в него правейки едно и също всеки ден, по различен начин. хора сме в общество, в което сме еднакви (като човешки единици), но всеки има своите детаили и вижда собствени детаили в предметите от света. ние сме полиморфни, за да можем да се впишем в цикличността. физиологията е така устроена, че животът е относително кратък, за да може да се повтори неговият цикъл. значи ли това, че има втори живот и трети, и...

къде започва и къде завършва този цикъл - големият цикъл - този, който върти малките човешки житейски цикли и всички онези около нас, които сме приели да виждаме...

 

седиш до прозореца и просто зяпаш. музиката свири в ушите ти. спи ти се още, но си свеж, макар и малко муден.

Важно е сутрин да се усмихнем първо на себе си...Да се настроим позитивно...и напред!:)
Всяка секунда може да носи ново начало...Както ти сам си написал, трябва да виждаме "малките" неща...В тях, всъщност, има МНОГО!:)
Поздрави!:)

Напълно съответстиве с моите сутрини. Само дето мен когато ме взиамт за работа лежа точно до последната минута. После имам време само за баня и обличане... И въпреки това все закъснявам.

Mnogo mi haresa postinga, blagodarja, otdavna ne bjah chela neshto tolkova razvedrjavashto no seriozno, leko za chetene no dulbokomisleno. Ne e vajno kak, koga, kade i kolko vreme se subujdash, vajno e da mojesh vseki put da otkrivash po njakoe (pone edno) ot "malkite neshta" koeto da napravi denja ti po shtastliv, spokoen i pozitiven...Ponjakoga e mnogo trudno da produljavash da gi vidjash, a ponjakoga i da gi vidish te veche ne mogat da te zaradvat. Pojelavam ti vinagi kogato se subudish da namirash po neshto v gledkata prez prozoreca, horata v marshrutkata ili ilikakvoto i da e vuv i izvun grada, koeto da te kara da se usmihvash.
Vjarvam, che sme zatvoreni v cikula na jivota, che nashijat, otdelen jivot e prekaleno kratuk za da razviem vsichkite si kachestva i za tova mi se iska da vjarvam che ni chaka drug jivot sled tova i posle drug... i vuv vseki ottjah da produljavame da razvivame sposobnostta si da budem shtastlivi. E pone mojem da pomechtaem.

анонимен 3 се е припознал... no Victoria here ;)