Постинг
21.12.2009 12:20 -
ayuno consciente
Автор: miscellaneous
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1312 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2009 12:20
Прочетен: 1312 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 21.12.2009 12:20
Сега съм отпуснат и слушам музика. Отпуснат, но малко напрегнат, защото не мога да освободя мислите си. Не мога да освободя съзнанието си от всичко, което ми се случва и вълнува. Музиката ми помага в момента. Интересното е, че я чувам. Има моменти, в които просто не я чувам. От това съм щастлив и като чели малко ме успокоява. Може би имам малко напрежение и от кафето. Надявах се, че ще ми помогне да се концентрирам, защото се чувствах малко сънен. Е, не се получи. Но нищо; мисля да не опитвам да превъзмогна небрежната си липса на концетрация. Няма нищо спешно на хоризонта за работене. За това и реших да попиша, може пък да ми помогне и да се разсея малко от многобройните мисли прехвърчащи като луди в главата ми. Побъркват ме понякога. Стават все повече и повече и усещам, че не мога да ги контролирам. Ето сега, например, ми дойде идея да публикувам това в блога си. И веднага ми се промени нагласата към това, което пиша...
Винаги подхождам с някаква нагласа към нещата. Не зная как е при другите хора, защото вярвам, че всеки си има уникален начин за приспособяване. При мен е въпрос на нагласа. Мисля, че имам проблем с това. Не съм достатъчно гъвкав да се променям според средата. По-скоро се опитвам да променя средата, което според нещата, които съм чел и чувал е крайно грешно. Дрън-дрън... Искам да забравя малко за тия неща и да започна да чувствам и мисля истински... Имам предвид истински за себе си, така както го правех преди; не чак толкова отдавна... По дяволите, защо на моменти ми идват английски изрази!?
Но музиката определено е приятна. Винаги съм харесвал да слушам музика, защото има някакво особено и благотворно влияние върху мозъка ми. Даже ме е яд, че не се занимавам с музика, както и много други неща, но май за музиката ме яд най-много. Дали това не ми е проблемът....
Всъщност едва ли бих могъл да разбера докато си задавам този въпрос. Вероятно трябва първо да приема, че нямам проблем и да се слея с.... с въздуха например, да изляза от собствената си глава и да спра, оствайки се на безметежно реене в пространството на нищото. Трябва да спре да ми пука и го знам, а е толкова трудно....
Но ако имам проблем той е тук, в това истинското реално, каквото и да е то. Именно това реално, което ме прави толкова луд на моменти, а напоследък все по-често. Как ще го реша, ако не съм концентриран и "заземен"?! Идея нямам.... наистина.
Да, не съм спокоен. Говоря по принцип, като цяло. Никога не съм бил спокоен, в смисъла, че не съм ленив, а съм жив и буден - хаха каквото и да значи това. Но сега своето неспокоиствие определям като напрежение. Мислейки си в тази посока разбирам, че нямам никаква идея защо се получава така. Все пак този процес, не е безполезно "хабене". Една хипотеза изплува в съзнанието ми. Според нея аз нямам адекватна себепредстава. За подобен извод много ми помага и книгата, която чета в момента. Тя е много особена, не е нравствена или съзидателна, а обяснителна на едно повърхностно ниво, от което надолу или нагоре можеш да се гмуркаш или да летиш спрямо своето собствено желание и мироглед. Както и да е...
Моята себепредства е дефектна. Ммм не е точно казано. Дефектен означава, да не е според определена спецификация или стандарт. За тези работи няма стандарти и спецификации. Това прави крайно неточно определянето на собствената ми себепредстава като дефектна. Със сигурност имам проблем с нея...
Обаче съм толкова гладен, че просто не е истина.... отивам да ям, защото се докарах до състояние, че нищо друго не мога да правя... освен да мисля за храна...
Може би ще пиша след като се наям...
Винаги подхождам с някаква нагласа към нещата. Не зная как е при другите хора, защото вярвам, че всеки си има уникален начин за приспособяване. При мен е въпрос на нагласа. Мисля, че имам проблем с това. Не съм достатъчно гъвкав да се променям според средата. По-скоро се опитвам да променя средата, което според нещата, които съм чел и чувал е крайно грешно. Дрън-дрън... Искам да забравя малко за тия неща и да започна да чувствам и мисля истински... Имам предвид истински за себе си, така както го правех преди; не чак толкова отдавна... По дяволите, защо на моменти ми идват английски изрази!?
Но музиката определено е приятна. Винаги съм харесвал да слушам музика, защото има някакво особено и благотворно влияние върху мозъка ми. Даже ме е яд, че не се занимавам с музика, както и много други неща, но май за музиката ме яд най-много. Дали това не ми е проблемът....
Всъщност едва ли бих могъл да разбера докато си задавам този въпрос. Вероятно трябва първо да приема, че нямам проблем и да се слея с.... с въздуха например, да изляза от собствената си глава и да спра, оствайки се на безметежно реене в пространството на нищото. Трябва да спре да ми пука и го знам, а е толкова трудно....
Но ако имам проблем той е тук, в това истинското реално, каквото и да е то. Именно това реално, което ме прави толкова луд на моменти, а напоследък все по-често. Как ще го реша, ако не съм концентриран и "заземен"?! Идея нямам.... наистина.
Да, не съм спокоен. Говоря по принцип, като цяло. Никога не съм бил спокоен, в смисъла, че не съм ленив, а съм жив и буден - хаха каквото и да значи това. Но сега своето неспокоиствие определям като напрежение. Мислейки си в тази посока разбирам, че нямам никаква идея защо се получава така. Все пак този процес, не е безполезно "хабене". Една хипотеза изплува в съзнанието ми. Според нея аз нямам адекватна себепредстава. За подобен извод много ми помага и книгата, която чета в момента. Тя е много особена, не е нравствена или съзидателна, а обяснителна на едно повърхностно ниво, от което надолу или нагоре можеш да се гмуркаш или да летиш спрямо своето собствено желание и мироглед. Както и да е...
Моята себепредства е дефектна. Ммм не е точно казано. Дефектен означава, да не е според определена спецификация или стандарт. За тези работи няма стандарти и спецификации. Това прави крайно неточно определянето на собствената ми себепредстава като дефектна. Със сигурност имам проблем с нея...
Обаче съм толкова гладен, че просто не е истина.... отивам да ям, защото се докарах до състояние, че нищо друго не мога да правя... освен да мисля за храна...
Може би ще пиша след като се наям...
Търсене
За този блог
Гласове: 199
